Now go, my son and rooooooock!

9.10.08

Да! Да! Да!
Нека бъде светлина!

Нека бъде рок!

Нека!

Нека!

Уааа. Хванаха ме лудите. напоследък е така. Всъщност. Хм. Взех да го позабравям тоз блог.

Ще поправим нещата.

Хууууууууу-я!

И така, и така. След като попълнихме колекцията от фентъзи с две книжки, които продавачката описа като изключително сладки, разбираш ли, довършвам шедьовъра на Толкин и ги мятаме. Сега се чудя. дащо по дяволите някой не ме удари с голямо томче фентъзи по-рано!!!?

Щеше да бъде чудесно, да, да. Но все пак. Хората, по-умни от мен / (: / са казали: По-добре късно, от колкото никога. Да. Прави са.

Аз се водя по тази умна мисъл. Пак е нещо все пак.

А между другото през последните няколко реда се усещам, че пиша горе-долу само простотии ама то се знае. Вижда се. И това ще се поправи... само да ми дойде музата... гарнирана отгоре с рок, шоколад и... и може би още нещо.

За какво ли си мечтае това момиче?

1.10.08

Докато се пързалях с количката в Метро околните ме гледаха странно. Не им обръщах особено внимание, но после, когато се замислих може би разбрах. Вече не бях онова малкото хлапе, лудото, откаченото, което всеки подминаваше и се кикотеше тайно отстрани... поне не отвън. А отвътре си е все същото. Абсолютно.

Сега се замислям за някои неща. Например как колегите ми 15-годишните-тийнейджърКи мислят само за дрехи и разни такива, а аз като че ли няма с кого да си споделям мислите. Усещам едно такова... празно. Друго си е да седнеш на някоя пейка в морската и да изгубиш час-два а и повече в сладки проказки с някой на твоя ъкъл. Друго си е, да. Ама търесенето не ми се отдава. Сега например се сещам как преди няколко месеца при новината за наближаващия край на учебната година се отпарвихме надолу по главната. Аз бях радостна и пях, Боже!, пях. Фалшиво ама от сърце. Другите ги беше срам. А как ми се искаше да се забавляват с мен... Да пеят, да се радват, да скачат, да крещят! Нищо, че ще сме на главната и всеки ще ни гледа и ще си казва нещо от рода на "Що за луди... нещо си!"

Ето за това си мечтая аз покрай прелитащите мисли как някой ден след доста години ще срещна Фродо и останалите маняци от задругата... Да, затова. Дали обаче някой ден ще се запозная с такъв човек. И въпреки всичко, надеждата остава. Рокът и той. ще седнем някой път на пейка в морската или на Альошата и ще чакаме. Ще чакаме, а пък кой знае... може и късметът да ни се усмихне. А късметът ще бъде рокаджия. Това си го предвиждам. А някой занци вече ги имам. Остава още малко.

Откачена вселена.

28.9.08

Докато гледам рекламите на Star Wars и държа в ръце Властелина взъх да се замислям какво ли щеше да стане ако имаше вселена, която да е нагъчила в себе си всичките мании от най-великите фентъзи произведения. Някак си ще бъде... адски странно. Арагорн с лазерен меч или Анакин Скайуокър, който воюва за Единствения. Лелееее... направо не ми се мисли какво би станало. И въпреки всичко би било донякъде интересно...

Преди около два-три дни... в часа по нещо си там взех да се замислям за разни фантазьорщини породени от наскорошното ми запалване по фентъзи маниите. Та докато се загледах през прозореца и се изслушах от приказките на даскалката глават ми започна да ражда някакви подобия на потоп и купища орки, които се спускат по улиците и убиват наред. И в даскалото си правим бункер и некви такива чудесии ми се мътеха в главата. Тогава пък се сетих как съм се опитвала около 15 пъти да започна някаква книга обаче все не ми харесва идеята, как съм я започнала или нещо от тоя род. И ако някой случайно открие драсканиците решава че е добро, но тъй като аз вече съм я отписала нищо не става. Такива ми ти работи.

Всъщност навсякъде пише че мойта зодия е такава, откачена. Риба! Бълбук, бълбук. Та сме събирали сичките качества на 11 предни зодии... некви такива. Всестранно развити личностти. Аз по принцип не съм много за тея чудесии ама щом пише че съм нещо като гений погледнато от всички страни... може и да се доверя, ама от 15-те години и 6-7 месеца натрупан опит оставам с впечатлението, че в много малко работи че бива... освен в яденето може би-да, то ми се отдава, то всъщност е друг въпрос ама айде.

И така за зодиите, фентъзито и Властелина на междзвездията.