29.10.08
Винаги когато наближи края на октомври се сещам за един празник. Католиците го празнуват, за което искренно им завиждам. И защо да не... Нима не е хубаво поне веднъж в годината да изровиш от себе си нещо коренно различно, да се забавляваш... да ядеш сладко, да правиш номера... и пак да се забавляваш. Хипарче, вещица, зомби... самия себе си. Хахахахаха.
Е не мислиш, че е хубав празника. Прекрасен е. Като свърши от изрязаната ще станат прекрасни тиквени пастички. :D Ама си и вярвам. Та аз ени яйца не мога да направя... нека това обаче да си остане обществена тайна. Смятам, че така е най-добре. :D И така. Докъде бях стигнала с моя фантастичен образ на перфектния Хелоуин. А да! сетих се! Тиквените пастички... и горещия шоколад! той също е много важен и не бива да се забравя иначе закъде щеше да е светът без шоколада... топлия, горещия шоколад... който ако случайно ти попари гърлото и езика/май бяха в обратен ред, ама не съм много добра по биология/ поне ти сгрява сърцето. Изобщо... има някаква магия. Не знам обаче от къде идва... от водата, от въздуха или от тиквените пастички и шоколада. Честит Хелоуин! :D
