Откачена вселена.

28.9.08

Докато гледам рекламите на Star Wars и държа в ръце Властелина взъх да се замислям какво ли щеше да стане ако имаше вселена, която да е нагъчила в себе си всичките мании от най-великите фентъзи произведения. Някак си ще бъде... адски странно. Арагорн с лазерен меч или Анакин Скайуокър, който воюва за Единствения. Лелееее... направо не ми се мисли какво би станало. И въпреки всичко би било донякъде интересно...

Преди около два-три дни... в часа по нещо си там взех да се замислям за разни фантазьорщини породени от наскорошното ми запалване по фентъзи маниите. Та докато се загледах през прозореца и се изслушах от приказките на даскалката глават ми започна да ражда някакви подобия на потоп и купища орки, които се спускат по улиците и убиват наред. И в даскалото си правим бункер и некви такива чудесии ми се мътеха в главата. Тогава пък се сетих как съм се опитвала около 15 пъти да започна някаква книга обаче все не ми харесва идеята, как съм я започнала или нещо от тоя род. И ако някой случайно открие драсканиците решава че е добро, но тъй като аз вече съм я отписала нищо не става. Такива ми ти работи.

Всъщност навсякъде пише че мойта зодия е такава, откачена. Риба! Бълбук, бълбук. Та сме събирали сичките качества на 11 предни зодии... некви такива. Всестранно развити личностти. Аз по принцип не съм много за тея чудесии ама щом пише че съм нещо като гений погледнато от всички страни... може и да се доверя, ама от 15-те години и 6-7 месеца натрупан опит оставам с впечатлението, че в много малко работи че бива... освен в яденето може би-да, то ми се отдава, то всъщност е друг въпрос ама айде.

И така за зодиите, фентъзито и Властелина на междзвездията.

Хм.

23.9.08

Сега, докато стоя пред компютъра, въртя на пръста си "Единствения пръстен" и от време на време поопипвам новите тениски на Снейк, Лепард и новата мешка... с орли, вълк и мотор, през главата ми минават разни мисли. Може би нещо като обмисляне на последните няколко седмици.


Сега искам и да се обърна към един човек, от семейството. Той единствен бе почитател на рок музиката, радваше ми се при несполучливите опити да дрънкам на китарата и като търчах надолу по стълбите със телефона в ръка и излизаща от него поредната рокаджийска песен, която го караше да вдигне ръка и да направи всеизвестния знак. Обичах го... и още си го обичам. И сега със сълзи на очи осъзнавам, че останах... почти сама. Той ми беше един от най-добрите приятели... най-добър може би... А сега какво... Всъщност не знам какво още да кажа... Странно... Е може би бих казала само още едно: Обичам те, дядо, почивай в мир!!!


You could have a change of heart, if you would only change your mind...

Навън гърми. Нощта ще бъде дълга. Сега някак си обмислям близките събития. Направих блог, за да се опитам да направя впечатление на приятел... Едва ли успях, но може би. Надеждата умира последна. Аз ще си пиша в блога... или поне ще опитвам. Е, чао засега.


Е, може би един приятелски съвет от мен: Слушайте рок. (: